Двете героични звезди светят ярко, защото предвещават вечер на признателност, посветена на безсмъртното дело на Васил Левски. Като млади хора, попиващи вдъхновение от героичното дело на Апостола и Войводата Кирков, вървим по нишката на историята, съпреживяваме, прекланяме се и споделяме: „Девет годин той/ скита се бездомен, без сън, без покой,/ под вънкашност чужда и под име ново/ и с сърце порасло и за кръст готово,/ и носи съзнанье, крепост, светлина/ на робите слепи в робската страна./ Думите му бяха и прости и кратки,/пълни с упованье и надежди сладки...”

  Ние сме посланиците на заветите на Апостола и Войводата Кирков, които рамо до рамо, с прозорлива новаторска мисъл пишат историята с подвига и кръвта си.

  Ние, учениците от СУ „Тодор Кирков”, сме убедени, че тези личности събират в себе си безценни качества и добродетели, непреходни във времето.

Апостолът и Войводата отправят послания чрез думи и дела!

  Величавите българи правят първата крачка към извоюване на най-важната ценност – свободата на България. Те покоряват с искрена съпричастност към народната трагедия. В себе си носят безкористна и всеотдайна саможертвеност. Учат ни, че трябват дела, а не думи. Дяконът оставя за поколенията мъдрото си прозрение: „Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи“. 

Ние - следовниците, прославяме подвига им чрез дела и успехи! 

  Днес България заема достойно място в Европейското семейство. За да постигне този успех, страната ни извървява дълъг път, проправян и осветяван от истински българи. Такива „светилници” на България са Апостола и Войводата Кирков.

  Като родолюбци последователи се стремим да претворяваме мъдростта и себеотдаването на двамата величави герои в позитивни и градивни дела. Вдъхновени от юначните българи, ние, младите хора, изграждаме самочувствие, че сме бъдещето на Ловеч. Възходът му зависи от нашите отговорни решения - да изберем професии, чрез които да се реализираме в България, в родния град.

Апостола и Войводата отправят послания чрез думи и дела!

  Завинаги остават в историята като модел за подражание лидерските умения на Апостола и Войводата Кирков. Като водители във време на робство, те удивляват със своята способност да влияят върху другите за постигане на общите цели. Отдадени са на идеята за създаване на свят, към който хората искат да принадлежат. Успяват в своето историческо време да докажат силата на комплексното взаимодействие, включващо лидер и последователи.

Ние - следовниците, прославяме подвига им чрез дела и успехи!

  Днес да си успешен лидер означава да умееш да представиш една мисия така, че тя да стане смислена за други хора. Вярваме, че българското училище трябва да реализира своите цели, като използва най-голямата си сила - творческия потенциал на децата лидери. Стремежът ни днес е да сме успешни водители, със силно изразено желание за поемане на отговорност, упорити в преследването на целите, смели, решителни, уверени в себе си в различни социални ситуации. 

Апостола и Войводата отправят послания чрез думи и дела!

 С чувство за лично достойнство и готови да носят отговорност за решенията и действията си, героите изминават трудния път на борбата. Впечатляват с енергия и упорство за постигане на целите, воля за поемане на риск и самоувереност. Завещават ни да знаем и помним корените си, да бъдем непримирими към несправедливостта, да възпитаме у себе си нравствени добродетели, да сме смели и отговорни към другите, да сме човечни. Предизвикват възхищение със стремежа и уменията си да структурират социалните взаимоотношения. 

Ние - следовниците, прославяме подвига им чрез дела и успехи!

  Днес, 148 години по-късно, качествата, добродетелите и уменията на двамата велики българи намират своя съвременен израз и звучене. Ние, младите хора, вникваме детайлно в нашето неповторимо историческо наследство, възхищаваме се на извисеността на героите и правим свой своеобразен паралел между онова съзвездие от черти на характера, с което те гордо преминават през вековете и днешната, така актуална и вдъхновяваща идея за изграждане на уменията на 21 век. Ние, младото поколение на Ловеч, се стремим да изграждаме у себе си силни страни и индивидуални умения, за да можем да вървим напред: сътрудничество и лидерски стил, комуникативни умения, критическо мислене, апостолска отдаденост.

  Нека заедно да застанем пред паметниците и да се поклоним. Нека всички се пренесем в онова далечно време и пред нас да оживеят героичните синове на България - твърди и непоколебими. Питаме се дали харизмата като вродено чувство и способност е причина да пребъдат имената на великите българи във вековете? Притихваме и се обединяваме около идеята, че този достоен живот е само за личности, които носят небесна благодат и божествен дар. 

  И Апостола, и Войводата неустрашимо посрещат смъртта на бесилото. Единият, крачейки гордо и с вирната нагоре глава, запява. Другият – мъжествено и достойно отправил поглед към родната Табашка махала.

  Днес ние – следовниците, отново препрочитаме одата „Левски“ - прекланяме се, благоговеем, въодушевяваме се: „О, бесило славно! Теб те освети/ смъртта на геройте. Свещено си ти./ Ти белег си страшен и знак за свобода./ ...и смъртта на тебе, о, бесилко свята,/ бе не срам, а слава нова на земята/ и връх, от където виждаше духът/ към безсмъртието по-прекия път!”

Aвтор: Учениците от 9 „а” клас на СУ „Тодор Кирков“ – Ловеч